Българският
Сватбен
Портал

Обърнете се към прекрасната ни колекция с ценни съвети и информация, за да научите всички тайни за организацията на перфектната сватба!

Българските обичаи при сватосването в миналото



Първото участие на момъка в коледуването и на девойката в лазаруването са считани за присъединяването им към групата на годните за женитба младежи.

 

Местата за срещи на ергените и момите били много разнообразни. От празничните хора, през сборовете, сватбите и годежите, до ходенето на девойките за вода до кладенеца или чешмата, както и седянките - там младите девойки показвали уменията си да пеят и да водят приятни разговори.

 

 

"Седянка" от Александър Миленков

 

През онези дни ергените използвали различни знаци, за да покажат коя мома харесват. Най-разпространено било грабването на момината китка. Девойката можела да приеме или да избегне неговата любов, като внимава да не нарани чувствата на му.

 

Любовта между младите започва с харесването - във физически и духовен план.

 

Каква трябвало да е момата, за да бъде харесвана?

- Достатъчно е само да обърнем внимание на текстовете на народните песни: тънка снага, бяло лице, руси коси, черни очи, бяло гърло, умна, кротка и работна. Момъкът държал да избере подходящата за него мома и да бъдат „лика-прилика като два стръка иглика“.

 

А какъв трябвало да бъде момъкът?

- Ако е работен, юначен, снажен, здрав и гиздав, то това било напълно достатъчно, за да бъде предмет на моминските въздишки.

 

Двамата се женили „когато им излезе късметът“. С други думи, момъкът се жени, когато поиска, а момата - когато я поискат.

 

През втората половина на XIX и началото на XX век, младите можели да встъпват в брак след 16-17 годишна възраст. Девойка, която не се омъжила до 22-23 години губила възможност за сполучлив брак. За момците тази възраст била 25-28 и зависила от тяхната професия. През 60те и 70те години бракове се сключват между 20-24 години.

 

Искането на съгласие за брак е известно под названия като: сватосване, сватуване, питане, просене и др. Още по-разпространено е искането на момата да се отбелязва с названието на лицата, които са натоварени със задачата да изпълнят това задължение: сватовници, сватове, женихи и т.н. Най-често искането става в сезона на сватбите – през есента или зимата в дома на момата (сватба не се правела в периода на усилена селскостопанска работа и по време на пости). Държало се посещението да остане в тайна, тъй като не се знаело какъв ще бъде отговорът. В случай, че семейството на момата дадяло съгласието си, на другия ден (сутринта или вечерта) се ходело на годеж.

 

Имало два вида годежмалък и голям. По правило момъкът не трябвало да присъства на малкия годеж. Неговият баща носел бъклица с ракия или вино, украсена с цветя, а майка му приготвяла нишан.

 

Основни моменти в малкия годеж:

  • размяна на нишана между двете семейства;
  • целуване на ръка, с което момата приема предложението за женитба;
  • наздравица с ракията на годеника.

 

Големият годеж в много отношения напомня на малкия, но при него всичко е по-тържествено и по-богато. За ден на годежа се избира някоя неделя или празник. В зависимост от имотното състояние на семейството на момъка се приготвя и подходящ подарък за годеницата. Задължителна негова съставка са различните видове монети и метални накити, както и зелена китка, увита с червен конец.

 

Най-важният момент от големия годеж е договарянето на сватбата. Изяснява се кога ще бъде тя, с колко сватове, какви подаръци трябва да приготви семейство на момъка за това на момата и обратно, колко трябва да заплати момковият баща за „бащино право“ на момините родители и т.н.

 

След постигането на договореност музикантите започват да свирят, а годежарите вдигат наздравици и пият за „на добър час“. Прието е на годежа гостите да се даруват с кърпи, чорапи или други дребни подаръци, които се слагат на дясното рамо.

 

Периодът от годежа до сватбата траел от седмица или месец до три години!